автор: pastirka

Поиска Ежко връх да покорява.
Нагоре тръгна, но се изморява
от стръмното безстрашното юначе.
И кошница със круши пълна влачи.
Поспря задъхан той да си почине
и мисъл през главата му премина.
Товара си на близката поляна
остави, а във лапките си хвана
една едничка 🍐 круша, да я схруска,
отгоре щом започне да се спуска.
Когато стигна, беше горд и весел.
Но 🍐 крушата му Враната отнесе.
Надвеси се над него тя и... Клъв! -
прибра си я като разбойник пръв.
Защо крадеш от Ежко тази 🍐 круша?
Почакай, Вранке! - викнах, но не слуша
политналата във небето птичка.
Така ли? Нека да научат всички,
че ти обичаш да се наслаждаваш
на чуждото. Но знай - не заслужаваш
да имаш, ако другите крадеш!
На Ежко тази 🍐 круша ще дадеш
или по теб ще пратя съгледвачи!
Я виж го, милия, след тебе плаче!
Качи се на върха със сетни сили
и щеше да си хапне Ежко мили,
но ти, нахалнице, му я открадна.
Ще седне той сега под сянка хладна
да си почине гладен, без обяд.
Умирам си, злосторнице, от яд!
И чудя се какво ли да направя,
на Ежко кошницата да доставя.
И тъй, докато мисля и умувам,
зад мене тежки стъпки аз дочувам.
Нарамила е кошница с малини
и тук след малко Меца ще премине.
Дали пък, ако някой и разкаже
за Враната, тя щедрост ще покаже
пред малкия нещастен Таралеж!
Аз спрях я: Мецо, трябва да дадеш
две шепички от твоите малини.
Но се пази в небето да не мине
онази Врана, крадла непослушна.
Тя 🍐 крушата на Ежко бързо гушна
и отлетя доволна и честита.
Но той е гладен, милия! Та, питам,
дали обяда си ще споделиш
ти с него? Или друго ще решиш?
А Меца кошницата си свали
и боцна, но на всичките бодли
от сочните малинки зачервени
- Хапни! - му рече. - Много са за мене.
От мама знам: На друг, ако дадеш
от своето, по-сладко ще ядеш.
Със Враната крадлива що се случи
не знам, но всеки трябва да научи,
че щедростта Съдбата награждава.
След случката във горската дъбрава,
приятели са Ежко и Мецана.
Поуката за вас деца остана.