в очите ти най-черното кафе
пробужда аромата във косите
разплискали се като палаво дете
гадаят по къдриците на истината
а чашата е пълна до „те искам”
утайката е ситен златен пясък
отгледал перлените мидички
принесли в дар бушуващия вятър
запей ми в август и повярвай искам
денят да е по-млад и по-безгрижен
а не крещящ от символи "ще видим"
и "ако" оставено да пъди време
сега поспри, разбъркай чашата
кафето ти в очите още пари
а писаното с твоите ръце
се сбъдва като огън без изгаряне