автор: pip

Не глупав съм и не умен.
Суетлив съм и горд -
за никого недостъпен,
макар да изглеждам отворен акорд.

Не в това време от бога наместен,
на пук на снобските нощи
наивен съм и честен -
искам СВОЯ път - все още.

Суров, но чаровен ласкател(?)
не търся ничия квота,
нито чужд знаменател
на чувствата ми към живота.

Горя за някого, за други - тлея,
не винаги повикан или желан.
За някой искренно милея,
за други пък съм Донжуан!

Не искам да се питам
дали търпи ме таз земя -
по философия залитам,
знам, че отговорът е: МммЯ!