автор: alidora

Селцето се е свило,
като зрънце,
обрулено от хищна,
нощна птица.
Една сълза умира
на разсъмване,
а вятърът
развява плащеница.

Покриват се с покрова
нищосенките,
осили оживяват
някак алчно,
забулени в забвение
седенките
прошушват глухо,
призрачно и тайно.

Отгоре, във комините
е лято,
обръгнало и куцо,
до неделя,
а кьоравите къщи
са поляти
със тежка и развлачена
къделя.

Селцето се е свило,
като помен,
останал след
заседнала въздишка
и Господ го записва
като спомен
във българската си,
последна, книжка.