автор: erka

...щурецът се надвиква с тишината,
която потреперва от усилие -
увиснала по острието на луната,
от тежестта си да не прокърви
във изгрев...
Полепва песента по стъпалата ѝ,
придърпва я надолу към тревите...
Щурецът се надвиква с тишината,
неподозирайки, че тя тежи
от припеви.