автор: traveller

И ръцете мълчат, че отдавна ги няма.
Обосял съм замислено - а прегърнат съм, мамо.
И съм гол - без посоки. Все не стигам за двама.
Все опитвам дъжда и мълча, че те нямам.

Аз съм празна бразда, аз съм сън без посока.
Аз съм сбъднал се свят, изкласил на високото.
Аз съм твоята плът и когато живея,
си мълча. А разплакани, другите пеят.

Те вървят без посоки, те са някакъв вятър
и се пукат на съчки - да си палят земята.
И се лутат отронени, и са бедни от свещите,
а когато ме стигнат, моя сняг не усещат.

Много листи отронени измълчах непонятно.
Много листи отронени ми покриха земята.
Извървях си гнева. Те посягаха само.
И самотен съм още. Непоникнал съм, мамо.