автор: ElenaZelena

Имаме три кокошки на село. Обикновено кълват из двора изнервено, а когато край тях авторитетно мине петелът, навирват задници, перчат пера и цъклят глуповат поглед, после пак се спускат по залинялата трева да ровичкат за царевица.
Баба много се гордее с тях. Свидка е първата, че й е свидна и мила, Градушка е втората, че се пръкна в една буря и Клеопатра - третата. Клеопатра е селската хубавица и съседските петли често надничат през паянтовата ограда, точат лиги и будят селото рано-рано с истеричното си кукуригане на превъзбуден мъжкар, в опит да я впечатлят. Клеопатра обаче е кошмарно апатична. Дори родния ни петел пренебрегва и баба все й се заканва напоследък, че ще й покаже тенджерата откъм вътрешната страна. Та, покрай наша Клеопатра, се присетих за Жулиета - селската хубавица сред хорските кокошки. Няма майтап, наистина се казва Жулиета и това име виси като дамоклев меч връз стройната й снага и синьо-зелени очи, щото цял живот й носи нещастие. Още младо и хрупкаво беше като се залюби с един хаймана от горната махала. Чаровник с липсващ преден зъб, Янко се казваше, крадеше доматите от градините на хората и после ги продаваше на междуселския път на преминаващите граждани. Инак добряк и веселяк беше и все песни му бяха на сърце и уста. Циганска душа, дяволита и непокорна. Криеха се с Жулиета по запустелите къщи в края на селото, че баща й живи щеше да ги одере, ако разбереше. Ма съдбата не ги пожали и един пиян шофьор бутна Янко и го затри. А на Жулиета докара първата черна мъка на душата й. Следващата й любов беше прост строител, дошъл от съседен град да вдига вила на градския велможа. Момците се накокошиниха, че красивата Жулиета пак по чужд залитна. Напиха го една вечер и го пребиха почти до смърт. Не се вясна повече. Времето минаваше, а Жулиета все такива ги избираше. Кой гурбетчия, дошъл си за малко, кой побойник, утрепал някого, кой лихвар, заплашван от длъжници. Никой не се задържа при нея, въпреки езерните ? очи, и все си тръгваха с гръм и трясък, обикновено подгонени от нашенците. Накрая се появи Васил. Красавец, възпитан, образован. Различен от досегашните ахмаци. Отвори магазинче в селото и залюби Жулиета още първата седмица. Тя полудя по него. Висеше в магазина му от сутрин до вечер, хвърляше гневни погледи към жените, позволили си фриволни закачки и чоплеше неуморно застарялата блажна боя от лавиците, в опит да овладее ръцете си. 39-годишна беше вече Жулиета. Попрехвърлила младата възраст, но все така красива, зряла като августовска диня и апетитна като праскова. Трудно й устояваха мъжете, а и тя на тях. С Васил изглеждаше като да е съвсем сериозна работата. Спря залитанията по други, затвори се, умълча се. Вечер го чакаше да свърши работа и вървеше след него като улично куче. Мъжкарите се ядосваха, че охладня към тях. Започнаха да кроят планове вечер в кръчмата и да пеят хрипливи пиянски песни, събуждайки задрямалите лястовици под съседните стрехи. Една сутрин Жулиета отиде в магазина и завари зад щанда жена, която я посрещна хладно, впи в нея очи като копия и стисна приказките си в юмрук. Оказа се жената на Васил. Над селото се спусна мрак, луната се сви до бледа нишка и не се показа до следващото новолуние. Жулиета ви като ранен звяр три денонощия. На четвъртата вечер отиде и изпочупи стъклата в магазина, помля стоката, закла петела им и го метна насред двора. После се затвори в себе си, хлопна кепенците и се сви в сянката си, заприличала на старата църква в селото - олющена, ръбата и непотребна. Мъжете обикаляха прегладнели край оградата й, навирили перчеми, но вече никой не чуваше кукуригането им...