Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 438
ХуЛитери: 1
Всичко: 439

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЖулиета
раздел: Избрано проза
автор: ElenaZelena

Имаме три кокошки на село. Обикновено кълват из двора изнервено, а когато край тях авторитетно мине петелът, навирват задници, перчат пера и цъклят глуповат поглед, после пак се спускат по залинялата трева да ровичкат за царевица.
Баба много се гордее с тях. Свидка е първата, че й е свидна и мила, Градушка е втората, че се пръкна в една буря и Клеопатра - третата. Клеопатра е селската хубавица и съседските петли често надничат през паянтовата ограда, точат лиги и будят селото рано-рано с истеричното си кукуригане на превъзбуден мъжкар, в опит да я впечатлят. Клеопатра обаче е кошмарно апатична. Дори родния ни петел пренебрегва и баба все й се заканва напоследък, че ще й покаже тенджерата откъм вътрешната страна. Та, покрай наша Клеопатра, се присетих за Жулиета - селската хубавица сред хорските кокошки. Няма майтап, наистина се казва Жулиета и това име виси като дамоклев меч връз стройната й снага и синьо-зелени очи, щото цял живот й носи нещастие. Още младо и хрупкаво беше като се залюби с един хаймана от горната махала. Чаровник с липсващ преден зъб, Янко се казваше, крадеше доматите от градините на хората и после ги продаваше на междуселския път на преминаващите граждани. Инак добряк и веселяк беше и все песни му бяха на сърце и уста. Циганска душа, дяволита и непокорна. Криеха се с Жулиета по запустелите къщи в края на селото, че баща й живи щеше да ги одере, ако разбереше. Ма съдбата не ги пожали и един пиян шофьор бутна Янко и го затри. А на Жулиета докара първата черна мъка на душата й. Следващата й любов беше прост строител, дошъл от съседен град да вдига вила на градския велможа. Момците се накокошиниха, че красивата Жулиета пак по чужд залитна. Напиха го една вечер и го пребиха почти до смърт. Не се вясна повече. Времето минаваше, а Жулиета все такива ги избираше. Кой гурбетчия, дошъл си за малко, кой побойник, утрепал някого, кой лихвар, заплашван от длъжници. Никой не се задържа при нея, въпреки езерните ? очи, и все си тръгваха с гръм и трясък, обикновено подгонени от нашенците. Накрая се появи Васил. Красавец, възпитан, образован. Различен от досегашните ахмаци. Отвори магазинче в селото и залюби Жулиета още първата седмица. Тя полудя по него. Висеше в магазина му от сутрин до вечер, хвърляше гневни погледи към жените, позволили си фриволни закачки и чоплеше неуморно застарялата блажна боя от лавиците, в опит да овладее ръцете си. 39-годишна беше вече Жулиета. Попрехвърлила младата възраст, но все така красива, зряла като августовска диня и апетитна като праскова. Трудно й устояваха мъжете, а и тя на тях. С Васил изглеждаше като да е съвсем сериозна работата. Спря залитанията по други, затвори се, умълча се. Вечер го чакаше да свърши работа и вървеше след него като улично куче. Мъжкарите се ядосваха, че охладня към тях. Започнаха да кроят планове вечер в кръчмата и да пеят хрипливи пиянски песни, събуждайки задрямалите лястовици под съседните стрехи. Една сутрин Жулиета отиде в магазина и завари зад щанда жена, която я посрещна хладно, впи в нея очи като копия и стисна приказките си в юмрук. Оказа се жената на Васил. Над селото се спусна мрак, луната се сви до бледа нишка и не се показа до следващото новолуние. Жулиета ви като ранен звяр три денонощия. На четвъртата вечер отиде и изпочупи стъклата в магазина, помля стоката, закла петела им и го метна насред двора. После се затвори в себе си, хлопна кепенците и се сви в сянката си, заприличала на старата църква в селото - олющена, ръбата и непотребна. Мъжете обикаляха прегладнели край оградата й, навирили перчеми, но вече никой не чуваше кукуригането им...


Публикувано от Administrator на 08.08.2019 @ 22:31:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   ElenaZelena

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

06.08.2021 год. / 03:43:45 часа

добави твой текст
"Жулиета" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Жулиета
от mamontovo_dyrvo на 27.08.2019 @ 19:33:16
(Профил | Изпрати бележка)
Уж си млада и зелена, пък я какви юбавини пишеш!


Re: Жулиета
от libra на 10.08.2019 @ 21:52:07
(Профил | Изпрати бележка)
мда..може и много мъже да е имала и пак да е моногамна :) един само да и е на сърцето и душата, абе съдби човешки..като филми са, драми, комедии, трагедии..
много ги уважавам аз тези къси разкази, където с малко думи много може да се разкаже, браво!


Re: Жулиета
от zebaitel на 09.08.2019 @ 10:45:24
(Профил | Изпрати бележка)
не е на късмет това име, Жулиета...все към трагедия тегли...

хубав разказ!!!


RE: Жулиета
от mariq-desislava на 09.08.2019 @ 10:33:42
(Профил | Изпрати бележка)
Душевадка си, определено и е удоволствие да те чете човек.:)