автор: anastasia73

Топъл вятър и чисто небе,
стих безоблачен скрит под небцето.
Празен поглед и нещо ще спре
да се ражда във дълги куплети.

Зимен спомен на лятно пано
замъглява стъклата на рая.
В паралелна вселена „защо“
се превръща в „не знам“ до безкрая.

Тишината невидим е щит
пред словата, които ще бликнат.
Стих се ражда в пейзажа изтрит
от сърца, дето трудно обикват.