автор: Elling

Когато и последната светулка
залезе със пронизващ писък,
когато най-тъжното куче
коленичи разплакано в краката ми,
когато най-самонадеяната надежда
падне с пречупен гръпнак
под гранита на моята умора,
когато най-цветния спомен за лято
изтлее в задушаващо сиво,
когато очите ми залепнат
в тинестия мрак
между две човешки празноти,
тогава ме отзови.
Отзови ме завинаги.
Но позволи да попитам за сбогом:
Как е възможно
в този така прекрасен свят,
аз и животът никога да не се срещнем?