| Когато и последната светулка
залезе със пронизващ писък,
когато най-тъжното куче
коленичи разплакано в краката ми, когато най-самонадеяната надежда
падне с пречупен гръпнак
под гранита на моята умора,
когато най-цветния спомен за лято
изтлее в задушаващо сиво,
когато очите ми залепнат
в тинестия мрак
между две човешки празноти,
тогава ме отзови.
Отзови ме завинаги.
Но позволи да попитам за сбогом:
Как е възможно
в този така прекрасен свят,
аз и животът никога да не се срещнем?
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0 Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 321 четения | оценка няма | показвания 36511 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Отзован" | Вход | 4 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Отзован от libra на 06.08.2019 @ 22:22:54 (Профил | Изпрати бележка) | е срещнали сте се де :) животът каза че сте се срещнали :)
а как добре беше започнал с умрелите гълъби в предишния стих, ама който чете Пейчев го отзовават..:)) шегувам се :)
|
Re: Отзован от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 06.08.2019 @ 22:39:17 (Профил | Изпрати бележка) | Сред синя шир и вихри бесни,
там ли със живота, librа се пресрещна? :)
Гълъбите обаче бяха отзовани преди мен. |
]
Re: Отзован от libra на 06.08.2019 @ 22:49:37 (Профил | Изпрати бележка) | ти се шегуваш, ама тази пиратска песничка с дълбок смисъл я знам от детските си години :)
животът, Евгени, винаги ти дава алтернатива :) но на теб ли да ти го казвам с твоите божествени възможности .. |
]
Re: Отзован от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 06.08.2019 @ 23:49:39 (Профил | Изпрати бележка) | Едно гениално мое приятелче, с което се запознах в този сайт, ми беше написало, че има два типа хора - вкопчени и невкопчени в този свят. Аз съм от вторите, които не са особено привлечени от живота, такъв какъвто е, не откривам скрития му смисъл и нямам необходимата мотивация да му се нахвърля отгоре и да се сборя с него. Просто седя край реката и чакам... Не знам какво, не знам кога, не знам защо, но чакам да доплува само при мен...
И извинявай, но би ли дефинирала "твоите божествени възможности"? Че не го разбрах това... |
]
Re: Отзован от libra на 12.08.2019 @ 14:22:09 (Профил | Изпрати бележка) | извинен си :)
какво да ти дефинирам, та ти пишеш за разни божествени докосвания/в предишния стих/ а пък аз невежата само чета и коментирам на базата на прочетеното..
бъди си какъвто искаш, вкопчен, не вкопчен, ти си знаеш кое как, аз понякога кат взема та се вживея в някой сюжет и реагирам на часа с коментар понеже съм си импулсивна, после понякога съжалявам, понякога не, както и да е, на теб мога само да ти пожелая да дочакаш това което чакаш и дано то да може да плува, за да доплува до теб :) щото ако не може да се справи може и да избълбука някъде по средата на трасето и до там..
сетих се и за една известна китайска поговорка, там за онзи дето седял на брега и чакал да доплуват труповете на враговете му, но едва ли си имал това предвид :)
:)
|
]
Re: Отзован от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.08.2019 @ 12:19:06 (Профил | Изпрати бележка) | Имах я предвид, имах я и затова я многоточих в края, белким някой направи връзката. Но моята река е плитка, няма кой, какво и как да се удави в нея.
А гълъбите са си гадове, така че не бих се учудил хич, ако са замесени в отзоваването... |
]
Re: Отзован от libra на 12.08.2019 @ 14:26:21 (Профил | Изпрати бележка) | гълъбите може и да са чули, че не харесваш гълъби :) и ей така стават отзоваванията понякога :) за това човек трябва да си дава сметка какво говори, пише и т.н. щото не знаеш кой те слуша..Евгени.. |
]
RE: Отзован от mariq-desislava на 06.08.2019 @ 16:29:09 (Профил | Изпрати бележка) | Не съм те виждала повече от 41 години, което значи, че не съм те виждала в този живот.:) Когато отида в другия дали ще усетя копринената ти тежест, питам се.{} |
RE: Отзован от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 06.08.2019 @ 18:02:36 (Профил | Изпрати бележка) | Скоро ще разбереш - остават ти 431 дена, докато получиш отговорът за живота, вселената и всичко останало :)) Поне така съм чувал.
А каква тежест каза? На коприна или на коприва? |
]
Re: Отзован от Azer на 06.08.2019 @ 12:08:14 (Профил | Изпрати бележка) | Може би точно тази среща предстои... или сте се срещнали отдавна, но не се познавате... Бъди нащрек и в неизказаното :) |
Re: Отзован от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 06.08.2019 @ 12:51:00 (Профил | Изпрати бележка) | Оф, да ти кажа, че "нащрекът", хич не ми се получава. Толкова неща съм пропуснал, недовидял, недоусетил... Ето, по-горе съм писал "гръПнак"... Каква е тази дума, а?
Искам тишина, спокойствие, неприкосновеност. Може би ролята на Спящата красавица :) |
]
Re: Отзован от Azer на 14.08.2019 @ 20:42:38 (Профил | Изпрати бележка) | "Гръпнак" идва в съзнанието ми като тръпна... Изтръпнал за спокойствие може би. И аз искам спокойствие и уют, тишина в една мъжка прегръдка. Е, не е задължително да спя дори да съм красавица. :) Повече харесвам Принцесата и граховото зърно. |
]
Re: Отзован от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.08.2019 @ 21:39:22 (Профил | Изпрати бележка) | :) За втори път днес ми правят рекомент с намесени в него грахови зърна :)) Да ти призная - не обичам грах! :) Но пък и двата коментара са изящни в своята обоснованост и красиви, красиви като августовския залез. Единственото нещо, което оправдава съществуването на този болезнен, граничен месец. И явлението, което предизвиква цунами от тръПки по гръБнака ми... |
]
RE: Отзован от kameja на 05.08.2019 @ 17:24:46 (Профил | Изпрати бележка) | "Животът истински неразгадаем
усмихваше се отдалеч..."
латиноамерикански поет, не помня името му
Финалът ти ми разби измислената колибка от цветни стъкла.
|
RE: Отзован от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 05.08.2019 @ 22:01:36 (Профил | Изпрати бележка) | Усмихва се гадът, иронично и плюе през оределите си зъби... А на моя храм прозорците отдавна ги счупиха вандали... |
] | |