И е пусто отляво, няма нищо, но реже,
явно липсва на липсата въображение.
Лято пари, но задух е - от дъжда е, понеже
изваля се до капка и без грам уважение.
Дишат тежко, но трудно е, даже е невъзможно
и не става въпрос за природа, за въздуха,
нито е от лъжите във брачното ложе,
нито че във обувки се чужди обуха.
На дървото стои си безгрижно и времето,
и притиска в обятия страховете, умората,
че е пусто отляво, на кого ли му дреме,
явно липсват мечти и крилете ... и хората!