автор: stanina

Аз пак съм същия,
брегът и той е същия,
нощта е топла,
вълните от звездите
укротени,
а полъхът на мрака
се слива с тъмнината.
но ти не си до мене,
останала далече
в дните
на влюбеното лято...

Дали съм същия...
По пясъка следите
отдавна ги удавиха
вълните,
Отново влюбено е
лятото,
а нощите изгарящо
уханни,
луната път чертае
по водата,
а аз оставам на брега,
и сам по пясъка вървя...

Дали съм същия?
Ще питам утринта...