автор: Albatros

... по въжените стълби на дъжда от мене бавно лятото изчезва –
кълбо от сол, от слънце и вода, търкаля ме към сетната ми бездна,
и плажът просва мокра мукава, чадърите мелтемът ветролее,
и – сякаш мъртво малеби в тава, медузите се друсат покрай кея,
и опва хоризонтът стар каиш, но хоризонти кой ли днес пресича? –

единствен ти през своя стих вървиш и тихо гониш сянката си птича,
останаха надире ти, братле! – мечти, утехи, страсти и надежди,
и се стопиха – захарно петле, изчезнаха, ведно със дните прежни,
на черните скали да поседим, че дълъг път в Безкраите ни чака –
когато утре литнем яко дим – и хлътнем из прегръдките на мрака.

30 юлий 2019 г.
гр. Варна, 5, 50 ч.