автор: poligraf

Прободени от залеза ръждив
над мене гаснат небесата,
изпращам пак деня си мълчалив,
нахранил със добро душата.

Мислите ми - облаци раздрани,
попиват на съдбата в здрача,
сляп оставаш ли за чужди рани
гладен си за дяволска погача.

И ще заспя щастлив, че съм честит
затуй, че здрав и с обич съм богат,
че сит съм не от туй коет, съм взел,
а от туй, което дал съм тук сърцат.

Лакомникът буден ще остане
себе си продал на алчността,
фарисеят в този свят царува
щом стока здравето е със цена.