автор: Azer

И прозрачни до болка бедрата на тази тъга са,
в ранната сутрин, когато изгревът мечтае за залези.
Рошаво слънцето се отърсва край стената
на селската черква, където камбаната
по-силно от него е светнала,
в мъката на двете жени, забрадени в черно.
Рисува абстрактно денят хризантеми,
боде кравата с рог и мляко не дава.
Рано е, казват старците на припека,
твърде рано е…