автор: pastirka

"Де да можех безгрешно да зная
колко дъжд ми е нужен да мога
да измия сълзите на Рая...
и през Ада да стигна до Бога."

"Живот" - Красимира Чакърова

Този дъжд заваля и прониква до костите чак,
безутешен и бос галопира и клони прекършва.
Той с безбройни игли шие роба за тъжния мрак,
сякаш тъй ще вали със години и няма да свърши.

Но прощавам му аз. Даже моля го пак да вали,
за да може водата човешката кал да измие,
щом от първия миг чак до края така ни боли,
че засяваме сЪлзи по пътя към Рая си ние.

И когато отдъхне земята от толкова кал,
а в очите на хората слънцето с радост засвети,
аз ще зная, че в земния истински Рай съм живял,
и за този оттатък без страх ще си скъсам билета.

25.07.2019