Харизматично и енигматично излъчването твое ме пленява.
Общувайки със мен семиотично,
ме караш да се самонаранявам,
претърсвайки словата ти за нещо семантично.
Отново и отново преживявам
със теб броените минути,
в които ти говорех с думи,
отекнали в душата ти нечути.
Все повече не те разбирам
и трудно те чета, когато
за мене мислите си вплиташ
в послания стеганографски.
Към неизвестното прелюдия
е ситуацията, в която ме постави -
във паралелен свят да съществувам
и в скрито измерение да те тъгувам.