Ти вървиш бос по камъните,
Петите ти кървят в сърцето ми.
Не знам дори кой си ти.
Но е хубаво, че те има.
Босото момче с навити крачоли.
Което изтегля лодката на брега.
И после мълчаливо си отива.
Без да ме погледне дори.
Все пак, хубаво е, че те има.
Очи с цвят на зелена маслина.
И коса по-черна от катран.
Отиваш си. Кървят петите ти.
Не ме поглеждаш. Сама съм на плажа.
Аз имам всичко. А ти продаваш риба.
Погледът ми дълго те проследява.
А ти гледаш само в пясъка.
Островно момче. Хубаво е, че те има.
Аз съм тук за малко, ти си атрактивен.
Ти просто минаваш през пейзажа.
Мога ли да ти платя да останеш?