Колко много часовници
мога да измайсторя
от пустинята!
Но тук е спряло времето.
Сянка на гарван,
дошла от никъде
и пророци,
луди от поколения.
Пясък и жупел.
Плод, но миражен...
В скелета тихо сърцето преде.
Сянката ме прескача.
Натиска времето с ляво краче
ръбчето на права лопата.
Има рожден ден луната
в това пълнолуние
и паля безбройните свещи
за единственото й желание.
Знам,че точно сега
не спиш като мумия,
че скорпионът в краката ти
и размазан
го предпочита горещо.
Рисувай ракети
от пустинята за някъде.
Ела, да сме писта,
дълга от допира,
точна до възможност
за центъра на ефирния космос.
Една песъчинка дращи в окото ми,
дом и утеха...
Струва колкото всички
иманета.