Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: StudioSD
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144

Онлайн са:
Анонимни: 463
ХуЛитери: 4
Всичко: 467

Онлайн сега:
:: Marisiema
:: pinkmousy
:: LeoBedrosian
:: rhymefan

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВолунтаризмът, обоснован вкратце при позицията на философския модернизъм
раздел: Други ...
автор: Methodius

(И още: що е знание, що е съзнание, що е незнание, що е познание, и що е "познай себе си")
---------------------------------------

Светът е знание; знанието битува; битуването е обективно. Съществуващото е в света и е съ-знание; то, съществуващото, е (в негативен план) не-знание; не-знанието е присъстващо, е субективно, тук-от-обектно; светът е там-пред-субектен, пред-ставен, отчужден. Съществуването е досегът при субект-обектното корелиране, е познание; всъщност познанието е себеузнаване, себеузнание. (Познавайки света, ние все по-пълно узнаваме себе си; и всъщност сме совалката в ръцете на тъкач, посредством която той изтъкава своето лице, втъквайки разноцветни нишки измежду кордите на грунда.) Битието е отвъдното и е едно и също със съществуващото. Светът е битуване на битието; битието се саморазкрива в познанието. (Световното ставане е набиране на текст; това са знаците на активно говорещото ни битие, "знаците на огъня". Подлежащият на тълкуване универсален език предполага: методическо обединение на науките за целите на херменевтиката.) Съществуването е слово; а онова, което, слушащо себе си, сверява със слуха си прочитаните слова на собствения си говор, е волята. Предстои гмуркане, царството на музиката.


Публикувано от Angela на 26.12.2004 @ 13:16:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Methodius

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.04.2024 год. / 16:59:18 часа

добави твой текст
"Волунтаризмът, обоснован вкратце при позицията на философския модернизъм" | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Волунтаризмът, обоснован вкратце при позицията на философския модернизъм
от Methodius (method_of_will@yahoo.com) на 26.12.2004 @ 15:11:56
(Профил | Изпрати бележка)
Крайните случаи на нефилософия:

(1) Залисията е латентно състояние на съществуването; съществуващото е в летаргия. Забрава наместо философия. Светът става по инерция. Царството на музиката е абдикирало. Впускане в света и дребните му дрязги.

(2) Гмуркане; царството на музиката е възцарувало. Безразличие към и от света; светът е виелица от вестникарски изрезки. Философията е оттеглена, изпълнила предназначението си.


Re: Волунтаризмът, обоснован вкратце при позицията на философския модернизъм
от Methodius (method_of_will@yahoo.com) на 27.12.2004 @ 19:05:12
(Профил | Изпрати бележка)
Гореизлoженият затворен и сбит пасаж разчита да заинтригува посредством изпусканата тънка струйка дистинкция битуване и битуване. Битува знанието, светът, езикът, "потокът от факти" (или на ниско, сензитивно ниво: "потокът от възприятия"), т. е. проявата на битието (а то е трансцендентът, "нещото само по себе си"); но чрез и в проявата си (т. е. чрез и иманентно на знанието, света, езика) битува и самото битие. Необходим психологически прелюд към това чисто мисловно (трансцендентално) разграничение е екзистенциалният гнет на отчуждението знание - незнание, т. нар. "замисляне", "свободна воля" и пр. Уклоненото към залисия обичайно познание (съществуване) отъждествява в разсъдъка битуване и битуване. Не е спасение за обичайното познание да зазубри от книгите техниката за извеждане на дистинкцията. "Ирония на съдбата", "филологически сократизъм", "насила хубост"!... Но какво са "замисляне", "свободна воля" ("практически разум"), "общолично преживяване" ("категоричен императив") и т. н., ако не с-мислови оттенъци на терзанието (гложденето, чаянието)! Самоизяждащата се Воля, "огънят, който сам себе си гори"! Ето как волунтаризмът се оказва първичният бульон, в чието безбрежие плава недогматичният Кантов конструкт.


Re: Волунтаризмът, обоснован вкратце при позицията на философския модернизъм
от sradev (sradev@wp.pl) на 30.12.2004 @ 12:23:22
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
10x za potvxrzhdavaneto na mojat na4in na 4etene - dopisva6 po-bxrzo, otkolkoto prevezhdam.
Pozdravi.


Re: Волунтаризмът, обоснован вкратце при позицията на философския модернизъм
от Methodius (method_of_will@yahoo.com) на 31.12.2004 @ 19:51:43
(Профил | Изпрати бележка)
Ирония, ирония, но дописването продължава.

Сетивен хаос (иманентно присъствие) -> наглед и съзнание -> въобразяване (естетика) -> опит и аперцепция -> понятност (гносеология) -> релации и ум -> съдене (логика) -> мислене и принципал -> разум (философия) -> битуване съгласно принцип -> тъждеството (трансцендентално присъствие).

Диалектическото развитие (еволюция) на трансценденталния елемент (в отреагиране на терзанието към-то съвършената безметежност на трансценденталното присъствие, висшата идея, висшия смисъл, освобождението). Еволюцията е прошествие в съпротива на инволутивното тежнение. Още в изначалие - от една страна, сетивният хаос е уклонен към дискурсивно разцепление (към замисляне), а от друга: дискурсивното разцепление (наглед и съзнание) е уклонено към интуитивно гмуркане (обратно към иманентното присъствие, "царството на музиката"). Тъкмо това противопосочие (самоснемане) на склонността е терзанието ("свободната воля"). Граниченето на нагледа и съзнанието (значи без дистанция и без дифузия) е т. нар. залисия... Едва от позицията на трансценденталното присъствие, с поглед надолу, е възможна дистинкцията битуване-битуване. Дискурсът, до извисяването му в разум, е т. нар. разсъдък (обичайно познание). Битието-трансцендент е схванато, от позиция на тъждеството, негативно, т. е. като всичко онова (отвъдно), което тъждеството не е; но всичко, което тъждеството не е, е едно и също (пак схващано от позиция на тъждеството) с иманентното присъствие (и дискурсивната му редукция, съзнанието). Философията е дотук. А всичко тръгва от изначалното всемогъщие на Волята, дотолкова безкрайно могъща, че необходимо и в самосъпротива да снема сама себе си, с все необходимостта си и с все всемогъщието си. Оттук - и изстрадването на свободата, и израждането и в диктат на принципа.

]


Re: Волунтаризмът, обоснован вкратце при позицията на философския модернизъм
от sradev (sradev@wp.pl) на 31.12.2004 @ 22:37:59
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
nikakvo zhelezo
vizh na stranicata mi
http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/

4eteneto na TLP
http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/tlf/tlf.htm

pi6e6 v podoben stil - hipertext, kojto e po-estestven za pxti6tata na misxlta.
Pozdravi v novata godina!

]


Re: Волунтаризмът, обоснован вкратце при позицията на философския модернизъм
от Methodius (method_of_will@yahoo.com) на 01.01.2005 @ 11:51:12
(Профил | Изпрати бележка)
Съжалявам. Макар че си позволявам да превеждам рок-текстове от английски език, не владея английски език. Затова и превеждам рок-текстове... Двата трактата на Витгенщайн ги четох някога, българското издание е отдавнашно и ги включва и двата. Но, по темата... Както е известно, основният философски въпрос е въпросът за отношението между битие и съзнание, т. е. концепцията за аза. Три са главните философски клона (в съответствие с гореизложената схема): рационализъм, ирационализъм, волунтаризъм. Рационализъм: азът е трансценденталното присъствие; обективен поглед (акцент към обективното при погледа), рационална вяра, "богът на разума", дълг, слово, гражданска доблест; разрешение на въпроса "в полза" на битието. Ирационализъм: азът е иманентното присъствие; субективен поглед (акцент към субективното при погледа), ирационална вяра, "богът на сърцето", състрадание, музика, рицарска храброст; разрешение на въпроса "в полза" на съзнанието. Рационализмът и ирационализмът ги обединява философията на присъствието (персонализмът): азът е потенция на присъствие, е изворът на активност, е персона, личност... Волунтаризъм: азът е неприсъственото, неизбежното бягство от присъствие, терзанието; слепота (блуждаене), безверие (отчаяние), безбожие (инфантилизъм), несъпричастие (глождене), безизразност (немота); разрешаване на въпроса във вреда на самия въпрос, снемане на въпросителните, безотговорност. Волунтаризмът е хитрата, жестока и недостойна философия, той нагло и безсрамно възвестява всевъзможни престорени мелодрами. Философия, в служба на паническото малодушие и скотския егоизъм. Успокоителното възклицание на "волунтаристическия аз" е: "Възхищавам се на умението си да се оправдавам!" А на волунтаристичния философ (позата на "волунтаристическия аз"): "Аз, окаяникът!"

]


Re: Волунтаризмът, обоснован вкратце при позицията на философския модернизъм
от Methodius (method_of_will@yahoo.com) на 02.01.2005 @ 09:55:42
(Профил | Изпрати бележка)
И трите философии философстват от позицията на трансценденталното присъствие. Но докато рационализмът постановява за аз самия себе си, то ирационализмът приема за изхожден пункт на философстване философски противоположното, а именно иманентното присъствие. И както ирационализмът се заблуждава относно устойчивостта на иманентното присъствие, тъй и рационализмът се заблуждава относно устойчивостта на трансценденталното присъствие. "Царството на музиката" е неустойчиво състояние, тъй като е "царство без цар". И битуването на принципа е неустойчиво състояние - тъй като е "цар без царство". Рационалистическият аз е чисто формален (двете неокантиански школи свидетелстват), ирационалистическият аз е чисто съдържателен. Пътят на познанието - от самото си начало до самия си край - неизменно е съпровождан от терзание. Иманентното присъствие е раздирано от чаяние, трансценденталното - от диктат. Съществуването при разсъдъчната междина: е на средищен етап. Избавлението е граничният случай на залисия - при който съществуването е латентно. Залисията и тъждеството си приличат по илюзията за съвършена безметежност; но в залисия не съществува друго освен илюзията, залисията е инертна, "невинна", "заплесната". Тъждеството е диктувана илюзия, "зряла", "опомнена". Но терзанието е в основата на познанието и импулсира рефлексия. Съществуването е терзание. Самото терзание - това е азът... Връхната точка на познанието е: диктатът на принципа. Философията - издигната в ранг на идеология! Чистият разум е говорител на "практическия разум". Словото се стеле надолу по всички нива. Царят накрай ще низходи и ще възцарува в очакващото го царство. А то - възнесено на небеси. Философията ще бъде оттеглена, изпълнила предназначението си. В крайна сметка: самоорганизация на музикалната стихия. Плътност и насока; време. Въпрос на време. Нас сега ни упражнява един изземващ устрем, устрем към кодата, към вечния Шуманов ла; упражнява ни един метод на волята! Амин!

]