Слънцата ти са мръкнали светулки
във лоното на мойта песен,
лъчите им са черни невестулки,
на съмване ще ме обесят.
Пролайват миговете уморени
на спомените ми във скрина,
дните ми - разкъсани мишени,
точка съм след стих за зима.
С езика на събуденото утре
кодирам твойта безусловност,
шепа думи съм в една безкрайност
и вселенска безтегловност.