автор: poligraf

Слънцата ти са мръкнали светулки
във лоното на мойта песен,
лъчите им са черни невестулки,
на съмване ще ме обесят.

Пролайват миговете уморени
на спомените ми във скрина,
дните ми - разкъсани мишени,
точка съм след стих за зима.

С езика на събуденото утре
кодирам твойта безусловност,
шепа думи съм в една безкрайност
и вселенска безтегловност.