автор: benelina

Не питай какво ми е -
нещо различно.
Нещо, което крада от
изгрева
и не давам на залеза.
Губя се в хаоса
на нищо логично
и балансирам въру рогата
на дявола.
Не питай какво ми е,
то не зависи
от тежкте кръстове
време и минало.
Малко не помня.
Забравила съм да искам.
Паля последната
клечка в кибрита си.
Не питай какво ми е.
Болните търсят
лек неотпит -
Фатална амброзия.
Дишам с последния хрип
на гърдите
някакъв въздух
за път невъзможен.
Не питай какво ми е,
може би всичко.
Раждам се в мъртвите.
Думите мразя.
Слънце ранено
пониква в очите ми
и като люта зеница го пазя.