автор: stanina

Още слънце не огряло,
спи градът под млечно наметало,
само някъде в далечината
на трамвай протракват колелата,

в клоните на кестен достолепен,
малка точица главица вири,
спала-недоспала, с чуруликащо гласче
химна на изгряващия ден ни свири,

Тука таме разсънени коли
с грохотна прозявка поздравяват,
някой подранил по улицата заситни,
пелената бавно изтънява,

слънчев лъч си път проби,
и отсреща покривите озарява,
чуруликането в хор изви,
а денят в поредната гълчава.

Градско, ежедневно и познато,
нов ден вече влезе през вратата -
нова дата в календара на стената,
Витоша и тя прогонила мъглата
се усмихва цялата в позлата!