автор: wingless

Всички пътища носят тъга
с дъх на вино и топла погача,
знам,че няма да я разбера -
спрях да помня преди да заплача.

Спрях да вярвам и губя дори
тези думи с които се моля,
просто чакам да завали
за да мога да проговоря.

Неумело - аз нямам талант,
пеят водните капки без думи,
със дъжда - мълчалив музикант,
който свири с накъсани струни.

Все един недовършен рефрен -
като сън без тъга и утеха,
който спира безмълвно и в мен
със гласа на дъждовното ехо.