автор: poligraf

Защо мълчиш, не ти ли се говори?
При теб съм вече в тази знойна нощ.
Трудно със сърцето е да спориш,
дарено свише със любовна мощ.

Ек са спомените, отлетели,
на чувствата разлистени във нас,
дочакала ме в моите постели,
честита да си в този късен час.

В покоите на твоята прегръдка
полепва нежна утринна нега,
за теб живее всяка моя клетка,
опазила за тебе любовта!