автор: sliver

имам толкова много за казване
но устата ми е пресъхнала от говорене
затова вече мълча
и пиша понякога
когато дори и мълчанието потъва в бездната на неизказаните думи
странно е
доскоро стоеше на повърхността
гордо размахвайки знамето на тишината
а сега е при изгнилите думи
които бракувам ежедневно
и ако мога да преборя думите и мълчанието
така както го направих със сълзите някога
дали ще възкръсна
по няма от риба
и по кървава от вино