автор: Albatros

... в семейното хотелче "Братя Грим", строено за любовни катунари,
нощта след теб си литна яко дим! – и утрото на пътя пак ни свари,
ти – светлинка в тунела преди Бов, аз – в тромавия "Биомет" за Варна,
летящи в своя късен миг любов, в която – и отвъд дори! – ще вярвам,
прекрасна! – на хотелското шалте косите си разреса с рехав гребен,

а аз те гледах с обич на дете – и мъж! – от теб завинаги обсебен,
ще ти редя куплети – тъй нелеп във върволици от прощални думи,
и в нощите, що идат, но без теб, ще дишам тихо твоите парфюми,
щом отлетя с Вълшебния килим, остана ми за споменче във здрача
прекрасната ти четчица за грим, с която се почесах по клепача.