автор: Albatros

... какво е да се влюбиш във Поет? –
навярно отстрани изглежда просто,
летиш си все едно без самолет –
но накъде? – не знае даже Господ,
дали ще кацнеш? – адски мил въпрос! –
невидими са неговите писти,
от него нито вест, и нито кост,
щом млъкне върху празните си листи,
той може да те люби цяла нощ –
и след това за век да ти изчезне! –
мислител, вакх и адски мил сархош,

да те отмъкне в звездните си бездни,
да свири цял ден с крушово листо
връз туфа мъх край старото кайначе,
щом пийне вечер четири по сто,
на рамото ти скришно да поплаче,
не носи ризи, спи, завит в мъгли –
на нокти сякаш – в котешко котило,
нали е брат на дивите пчели,
зад всяка капка мед те дебне жило! –
това е твоят миг! – в един куплет
да литнеш с него в шеметна омая...

Когато си се влюбила в Поет,
Бог ти отваря портите на Рая.