автор: kameja

По облачния ръб
на кулата на времето
се свличат дрипите
на минали събития.
Какво от крепостта му взех,
какво оставих...
Получих мъдростта на безразличието
и остротата на невинността оставих.
Превърнах се в шлифован камък,
от вулканична лава някога изтласкан.
Опроверга ме вятърът -
посипа ме със липов цвят
и камъкът усети аромата.