автор: ipsidixit

Зимните пътища връщат се,
бели, затрупани,
към пролетта;
сняг, искрящ под налъми цъвтящи,
пука ли, хрупа,
тихо избухва
в нечия детска ръка, запратен по вражата крепост;
стражата - снежният Оли с тъпа фуражка,
гризка си морковче,
всички го мислят за нос,
с който надушва лоши дечица и пее пред баш-играча,
там - нейде на север... но надали е...
все пак, дечица са го създали мекичък, беличък и усмихнат,
за да играе по свирката,
не - да пее... надали е...

Зимните пътища връщат се,
бели, затрупани,
към добротата.
Всякоя крепост топи се; снегът не избухва; Оли е киша,
а децата минават на сачми и фунийки
в междублоковите войни.