автор: iony_ada

По-пъстроцветна от майолика
към теб разцъфна любовта ми,
с ухание на пачули и маслодайни рози
помилва сетивата ми заспали.

В мозайката от чувствени желания
душата ми напълно се изгуби
и днес свободна дишам от прегръдките задушни
на вехто камуфлажно наметало, бродирано с емблеми на илюзии.

Нима невидима за теб остава
майоликата в роклята ми лятна,
в цветчетата по слънчева морава,
разпръснати от тичащо дете

във утринта приятно хладна
на жарък ден новороден?
Нима оставаш сляп за мен, -
далечен, мрачен, отчужден?...