на баща ми
Оранжев залез с блясъци последни,
денят затваря морните очи,
аз помня там тромпетите неземни,
до тях как татко седнал ми шепти.
Бледнее некрологът на вратата,
албумът прашен снимките събрал,
дочувам пак гласът му в тишината,
във ириса - бездънни капки жал.
И дрянът пак разцъфнал е на двора,
и пак след време той ще върже плод,
и връщам лентата си без умора
във паметта му светла - мой живот!...