автор: tearfly

мога да се разпадна на дъжд
да говоря за есента, която разтваря луната

да пия и пуша очите ти вечно
зависима съм
крада секунди от джобовете на времето
с теб

крилата ми съхнат и трудно превръщам сънищата в птици
когато Бог е решил да почива
умирам

родено в зеницата ми врабче
само то
само то
живее в апокалипсиса на преддверието на Ной
и се давят облаци в пресъхнал оазис
има ли
теб

да ме преплуваш до сбъдване – пиша на лист и преглъщам дърветата
клони в косите
простирам девет кръга мълчание
толкова вятър а мокро по бузите влива се в Нил

единствен свидетел – резен лимон
във устата горчи като покаял се ангел