На тази спирка, макар да е от новите, с прозрачните покриви и да не те пази нито от жега, нито от дъжд,
поне пейката е от старите – ниска, като седнеш колената те удрят в брадата, но пък е само с две дъсчици, да ти се впиват в задника и да не седиш много. На пейката седят мъж с криви нокти, жена с изпотен врат на гънки, момиченце със смартфон и тинейджър със снакс. Тинейджърът хрупа снакса, момиченцето чати, жената пуфти и се мести от една кълка на друга, мъжът тропа с десния си крак, на който нокътят е по-крив от левия.
Под пейката дреме скъсана джапанка.
- Абе, какви хора сте вий, бе?! За правата на джапанките не сте ли чували? Не може и минутка да си дремне човек от вас! Каква е тая какафония! Да бяхте ми посвирили на hang drum поне!
Идва автобусът. Изплюва си пътниците, прибира си джапанката и отпрашва куцукайки към Акве Калиде.