автор: tearfly

Донесе ми я отвореният прозорец, през който я видях. Очите ѝ тържествуваха, сякаш държаха ключа от небето. Ситен валеж настървено галеше улиците. Отражението на устните ѝ катапултираше в усмивката ми, а косата ѝ прегръщаше слънцето, скрило се зад облаците.
В този миг на уединение и пълна медитация, желанията ми затанцуваха в нейните крачки. Паважът беше съвършеното петолиние за токчетата ѝ – влюбени мариачи. Вятърът размахваше шала ѝ с усърдието на екзорсист, демоните ми обикаляха няколко пъти земята и се връщаха войни на светлината.
Клавишите на пишещата ми машина заблестяха загадъчно, пръстите ми уловиха магията и пришпориха редовете; онемял, думите ми се лееха на белия лист, а щракането застигаше ускорения ритъм на сърцето ми.
Написах всичко за нея. Всичко, което си пожелах да ми се сбъдне. Неистовата страст изстиска тялото ми и то се отпусна на стола.
Лъчиста, посети съня ми. Написал поезията на устните ѝ. Тя ми принадлежеше!
Стреснат от щракането на клавишите, вдишах реалния свят отново.
Невидима ръка - тази, която държеше ключа от небето, бе написала в края на лѝста: „Ще те направя Шекспир!”