автор: iony_ada

Ако настъпи дълго чаканият ден,
във който сред тълпата ще познаеш мен
и осъзнаеш, че във теб изпълвам празнотата,
тогава просто спри колата!

Ако от силното вълнение
изплашени избягат думите,
не отклонявай пак свенливо поглед,
сърцето си за мене не заключвай!

Навярно ти самият дори не подозираш,
че в мислите си аз не спирам да те милвам
от онзи миг, във който
до тебе бях най-близо.

Във дните си със блянове обагрени,
изпращам ти красиви мислоформи,
в които телата си изцяло изписваме със устни
със всичко неизречено, което е в душите ни.

Направени сме двама по-здрави от стомана
един във друг да се стопим и преизлеем в цяло,
в което няма Ти и Аз, няма Край и Начало,
има вечно обичане само между сродни души като Нас.