автор: pastirka

Почуква пак със пръстче светлина
една светулка в мрачния прозорец.
Опитва се да гони тъмнина.
Дали не иска тя да и отворя?

Аз вярвам, че надеждата сама
си търси път, съдби да прекроява.
Тя пие бавно капките тъма,
защото те живота умъртвяват.

Прилича на светулката отвън,
подпалила нощта с искрица жива.
Стъклото натрошава тя със звън.
Светулчице, постой! Не си отивай!

Понякога надеждите добри
остават, даже светещи, бездомни.
Прозореца ти бързо отвори
и я пусни в сърдечната си стомна.