автор: Albatros

... какво получих даром от света, освен една родилна стиска слама,
три имена – от своя стар баща, приспивна китка песнички от мама,
портретите на чичко Димитров и Сталин със размери три на четири,
бъди готов! – бях винаги готов след тях да мина тръни с километри,
нали бях син на вятъра от юг, се вглеждах в своя северен прозорец –
и вярвах, че светът е сърп и чук! – а той, оказа се, е пълен с горест,

женици любих – и растих деца, и храних ги с едничката надежда,
че нейде – под лъжливите слънца, Бог ще ги пази и ще ги наглежда,
написах книги – с кеф да ги чете! – на български зеленото човече,
и – уж, бях нявга слънчево дете, а днес съм старче белобрадо вече,
и мен не ме отгледа доктор Спок, възможно е дори и да ме няма! –
аз се родих със моя Господ Бог във яслите с родилна стиска слама.