автор: mariq-desislava

Ти някога ми подари разколебано небе
и скала, в която да се оглеждам,
за да не пропадна в скута на еделвайса -
единственият оцелял свидетел на лятото,
в което беше ангел.

Спомените имат щастливи ръце
и посоки безкрайно непривични -
най-често до островите на очите ти.

Душата ти сега е стръкче дъжд,
проблясващо невидимо
насред малиновата тишина,
избуяла и немигаща.

Не мога да те докосна там, горе,
където вятърът е с постоянен адрес.
Ще събирам високи сълзи в окъселите ръкави на лятото,
докато не се превърнат в снежинки.