автор: poligraf

Под свода хладен самотни къщи креят
и с дните тука клети са сираци,
сричат в тишината ходещи въпроси,
със спомени - отколешни ортаци.

По пантофи тук животът си отива,
забравена от хора църквата тъжи,
камбана жална в паяжина дива,
от отговора на въпросите - боли!...

А отдавна всичко тук е тъй гробовно
и от безхаберие личат следи,
кротко тук облечена във чужди грижи,
съдбата със мълчание крещи…