Забърках ти магия.
В нея сложих шепичка щастие,
добавих и зрънце несъвършенство,
размесих я с щипка усмивки,
откъснах от спомените няколко клонки,
от онези, които пазим в сърцата си.
И още прибавих загадъчна нежност,
в която потапяш всяка минута,
не съм го забравила и
трепета на ръцете,
разгарял клади ...
Щедро добавих
от топлината на устните ни.
За аромат поръсих
от нашите нощи.
Разбърках, опитах,
но нещо ми липсваше ...
Тогава добавих душата си.
Сложиха я без капчица милост
да изпиеш с мен магията цяла.
Милка Николова