Замират звуците на морни птици
в залезния праг на стихналия ден.
В тъмата есенна луна, звездици
с плащове наметнати са в жълт сатен.
И със ревнивата си необятност
тук тишината всеки шум покрива,
влюбена в рефрена звънък на щурец
гали и неусетно те приспива.
А когато утрото роди деня,
навлезе тихо, плахо във съня ти,
буди те мигът от ронещи листа,
от тържество на вкусни аромати.
И отпиваш глътка есенна нега,
ухаеща на мед и младо вино,
с цветове на пъстроликата дъга,
със сладост приказна, неутолима.