автор: poligraf

Есенно е някак днес небето,
навело чело времето шепти,
напомня за теб и за морето,
пренася ме в онез омайни дни.

Спомени в забравата, удавени
изплуват в пазвата на утринта,
събуждат мигове, огрявани
от изгрева красив на есента.

Оживяваш в огнена картина,
рисувана със устни по плътта
от сутринта, в която си замина,
запалила искра на любовта.

Дали таз утрин пак ще се повтори
и погледът ти пак ще ме топи,
дали наистина те бях обикнал
преди да бъда влюбен в теб? Дали...