автор: poligraf

Във залез стихнал ден тъмнее
отхвърлил непосилен труд,
тук някак слънцето бледнее
и чуждо е, денят е друг.

Отронва се въздишка жална
по роден край тъй мил и свят,
очите морни сън догонва,
зла орис мислите кълнат.

Сълза солена лъкатуши,
дълбае в скула бледа с жар,
налята с болка се промушва,
във пътя с мъката другар.

Нощта измъчено изтлява
във плен на хлябът и дългът,
изгнанно утро зазорява,
тъй дни в терзание текат.

Умът теши надежда плаха
в бащин кът да се завърнат,
честити там под родна стряха
рожби клети да прегърнат.