автор: pavli

Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми...
Няма как да си върна началото...
при топлината на телата...
докрай изгребали луната...
По кожата ми се плъзгат закъснели усещания...
Забързана като вятър болка
напомня за твоята близост...
и разпилява премълчаното...
Препълнено ми е с несбъдване.
Едно „обичам” става мишена.
Заключена в мълчание...

© Павлина Петрова