" Защото нечестивият език
е сив от прахоляк и трудно диша
и трябва да валят добри сълзи,
преди да узверее като хищник."
Цвета Иванова
Винаги знаех, че тези сълзи
са ми от мама наследството.
Сприхав понякога, моят език
с нейната обич замесен е.
Даже когато с укор към мен
тя мълчаливо погледнеше,
виждах в очите и вик притаен,
скрит във тъгата и беше.
И се руяха добрите сълзи,
като пчели медоносни.
Помня, че казваше тя: Запази
шепа от тях, Чипоноске!
Да не откърти с вик узверен
хищникът детското чудо.
С него животът е защитен
и за вълшебства събуден.
Вижте ги - живи, ронливи на цвят
капките с вкус на погача.
Могат добро да отключват те в свят,
сив и забравил да плаче.