автор: mitkoeapostolov

В последната седмица, прекарах пет часа в трепет из коридорите и подземията около взривения реактор в Чернобил.
Първото, което ми прави впечатление, е гледната точка. Тя е толкова убедителна и така привлича зрителя на своя страна, че е невъзможно да не припсува неадекватните съветски служители, които си играят със съществуването на планетата, за да получат несигурно повишение в партийната йерархия. За нас, като хора, които живеят тридесет и три години след бедствието, е толкова лесно и приятно да седим пред екрана и да ги заклеймяваме.
Създава се впечатление, че такъв тип грешка и трагедия, може да се случи само в съветското тоталитарно общество, където истина не съществува. Като антипод на тази поквара, се предлага супергероя, в американски стил, в случая ученият Легасов. Фокусът на сериала остава върху Чернобил и не се повдига въпроса за другите два случая на атомна катастрофа на нашата планета, чиито причинители съвсем не са корумпираните и некадърни съветски апаратчици – бомбата над Хирошима и Нагазаки и аварията в атомната централа Фукошима. В първия случай, съвсем демократичното американско общество развива и използва оръжие, чиито последствия не познава. Във втория, човешка грешка наистина липсва, но остава въпросът защо на Япония се позволява да строи атомни централи в една от най-силно земетръсните зони на планетата. Как са възможни такива трагедии с две от най-развитите и демократични нации по света? И по-интересното, защо американските медии и продуцентски компании, визирам HBO конкретно, още не са направили мини-сериал за тези събития? Хирошима предшества Чернобил с 40 години. Единствената по-сериозна медийна разработка по въпроса остава на BBC от 2005 година.
Може би най-силно осмиваната черта на съветското общество в сериала, е безумната покорност на йерархията и партията, дори когато партийната позиция силно противоречи на личното мнение на индивида. Подразбира се, че такъв тип пагубна раболепност се изисква само в такова лъжливо, безумно общество. Моят личен опит, не съвпада с това мнение. Работил съм за германска компания, където съм получавал лична заплаха от пряката си ръководителка, че ако кажа, това, което мисля, ще бъда отстранен. Също така съм работил за американска фондация в България, където ми се е случвало да изразя мнение, различно от тиражираното. Отговорът, който получих беше – „ще правиш, каквото ти се каже”.
С тези разсъждения, в никакъв случай не искам да омаловажавам престъпната некадърност, невежество, корупция и всичко останало в съветското общество. Искам единствено да подчертая, че според мен те са по-скоро присъщи на човешката природа, а не само на дадена държава или общество. По тази начин, се надявам по-скоро всеки един от нас да приеме, че на света съществува ситуация, в която и ние и нашето общество можем да бъдем в обувките на Диатлов и да доведем себе си и планетата ни до ръба на оцеляването. Приемайки го, ще избегнем погрешната мисъл, че лошото винаги се случва на другите и ще се вгледаме по-откровено в собствените си недостатъци и добродетели.
С нетърпение очаквам руския медиен отговор за Чернобил, както и бъдещите разработки (без значение от националност) за Хирошима и Фукошима.