автор: Albatros

Живял ли съм във този дом – не помня,
дали не друг, наместо мен, дойде? –
във одаята с бабината стомна
и малкото прозорче без перде,
и скринчето с прикя – сукман и блузка
със дъх на млада, пролетна гора,
с кобилицата, щръкнала на пруста,
и двете калайдисани ведра,
със трите паламарки под навеса,

с разбъркания дядов пенкилер,
под стряхата с две плитки тежък чесън
и вързуници сух червен пипер,
аз всяка нощ завръщам се насъне,
но сякаш в село е вилнял пожар –
тук няма вече нито кой да жъне,
ни черквицата да измаже с вар,
не чух да хлопа хлопката на коча,
мерата тъне в троскот, в туфи щир...

И пиша на надгробната ти плоча –
Българийо, почивай в мир!