Изпотено, по стъклата моите ръце рисуват
баба Яга, хвърчила - и небе, в което плуват
две осъмнали очи, две немръквали вселени.
Мен ли, Господи, избра да заплача уморено?
В мен ли тичаше дъждът, аз ли бях роден издрано
сред мъглите на деня, сгушен в нечие пиано?
Непомислен, непобран, дай ме, Господи, на струните…
Ще ги извървя засмян, друг ще бъда все за другите.
А когато ослепее и последната ми струна,
ще съм, Господи, вървял… и не ще поискам друго -
само потните стъкла, та с умиращите пръсти
да напиша: Аз живях. И не искам да възкръсвам.